top of page
Crocs
in
Tears
След края на Мъртвите поети, се преместих да живея в САЩ. Отвъд океана се потопих в един друг океан… от невромедиатори и звуци…най-различни звуци…С напътствията на Kaplan Saddock, Lou Reed, Емил Вълев, Blixa Bargeld, Michael Gira, Brendan Perry, Blein Reininger, Димитър Воев, Steven Brown, Ian Kilmister и още куп други навигатори в мрака на беззвездната нощ започнах да си търся моята посока…
Crocs In Tears e моят дневник в това аудио приключение…8 години по-късно продължавам да си пътувам, търсенето е по-важно от намирането…
…“Has the destination disappeared, or just the will to travel?”…Не. Дори и да витая единствено в мазето, което превърнах в мое студио, посоките са безброй…Изборът е робство…но и изкушение. Замених корабните въжета на баса, с кабелите на синтезаторите. Първоначално компютри и дигитални vst версии, по-късно и аналогови, модуларни, всякакви. Започнах да колекционирам бутикови педали, ефекти за китари, които включвам към всякакви източници на звуци, изкривявам сигнала, превръщам тона във фон, а после го завързвам на моряшки възел, модулирайки реверба в свирепо стенещ фус, процеждам го през филтъра и дилея, като морзов код за извънземни. Осцилаторите осветяват вълните, а шумът е песента на океана.
И досега се опитвам да вдъхна живот и в най-безнадеждните, акустични корабокрушения. Мелодията е спасението, а думите са мантрата – наследство. Нищо чудно, че след толкова опоетизиране на тривиалността, става все по-трудно да пиша достоверни текстове . Но продължавам да опитвам, да се уча, да се продуцирам. Работя и с хора, страхотни хора (Tatyana Yoss, Георги Станев). Стремя се да поддържам този експериментален, електронен, пост рок, пост екологичен, пост цивилизационен проект – богат, вкусен и НЕпостен.
Сред цялата тая глъч се понаучих и да си харесвам гласа. Песента е най-достъпната форма, най-нежният приют на въображението, ежедневната малка победа над смазващия, повсеместен хаос. Всички ние сме тъжни, кръвожадни хищници в лова на емоции и смисъл.
Връщам се в България всяка година. Винаги се връщам.
Някой ден …скоро, скоро…ще започна да издавам неща…или някоя нощ…през октомври ….– How Viruses Work….А по-нататък и целия пътеводител за оцеляване - “Quarantine Files”
Веселин Тенев
bottom of page