" В началото на 90-те години ме интересуваше крахът на големите идеологии. Приемах лично и автобиографично проблемът за насилието на идеите над реалноста. Както и метаморфозите на предметния свят в някаква антиутопия, дехуманизирана и лишена от нравствени послания, където технологиите доминират болезнено над биологичните форми. Опитвах се да създам катастрофична иконография, нещо като урбанистични плакати на Апокалипсиса. Наричах ги ,,Обекти от миналото и бъдещето” и ги рисувах с хладна рационалност и отчуждаваща перспектива. Сюжетът беше моя концептуален трик в тази антиутопична визия. "
" След 2000 г. започнах живописен цикъл, който наричам концептуално-документален. В картините създавах ситуации, позовавайки се на известни фотографии и сензационни снимки от печата. Това пречупване на действителноста функционира по начин, близък до филмовият монтаж. Възприятието се води от взаимодействието между кадрите, тяхната поредност и организирането им. Тези работи бяха натоварени със социални и политически коментари без да се стремят да бъдат политически коректни. Формално-пластичното изграждане на картината за мен имаше второстепенно значение.
През последните години се връщам отново към сюжетите ми от 90-те. Може би защото имам усещането, че темата не е изчерпана, а светлото бъдеще което ни обещаваха още не е станало минало и мрачната му сянка формира настоящето. "
Димитър Яранов