Да се върнем в любимата ни Родина
на златното ечемично поле, което те очаква.
Ангелите не живеят тук
От твоите другари и следа  не е останала.
Зад широкия гръб на рицаря
са войните ​​с усмивки на устните.
Безлични призрако,
да вървим... ще имаме път към земите, пълни с души,
към примамливите земи на кръв и дим...
На родното бойното поле 
е кометата, която заслепява очите даже на земята.
Ще ти подаря възрастни страдания и детски страхове.
Героят, забавил скоростта си, е отровен от мъртия въздух.
Нека се рее той по звездните небеса.
О горчиви и студени ветрове
възнесете го до самия връх... Ставайки най-накрая меч на войната с всичка сила неочаквано ще нападна.
Кървавите си ръце грея на слънце.
Вятъра питам пътя на пойните птици .