top of page
Ивелина Иванова
"Най-мразя прецизността и хиперреализма. Има нещо освобождаващо в това да си мърляв и винаги съм се придържала към пънкарията. С други думи, фен съм на естетиката на грешката и на грозното. Още когато основната ми медия беше рисуването, стилът ми се оповаваше на разляти акварелни петна, излизащи извън контурите на множество криви линии. Реалността не е нещо сковано, твърдо, фиксирано. За мене тя е променлива, една субективна представа, и да я възпримаш и изобразяваш като циментиран, статичен обект е нелепост. Затова и се отблъсквам от идеята да се стремя към прецизност, както в изкуството, така и в живота. И съответно анимацията, като изкуство на преходността, на промяната, на движението, се съчетава идеално с идеологията ми.
Боравя с това поле на реалността, което е по границите на нереалното. Заигравам се с тривиални, всекидневни образи и тематики (панелки, дюнери, кофи за буклук). Но когато разгръщам тези злободневни сценки, залагам на интуицията си и внедрявам в тях усещането за взаимосвързаността на всичко и субективността на истината. Противопоставям се на конвенционалния реализъм като загатвам, вместо да описвам. За финалната си дисертацията в бакалавърската ми степен по анимация ми се наложи да си наумя собствен термин за художествения ми похват: „мета-реализъм“.
“. Тази артистична тактика измества фокуса от фоторепрезентативното, фактологическото и недвусмисленото към стойността на субективната рефлективност, повлияна от впечателнията и паметта на наблюдаващия. Постигам го като експериментирам по свой начин с „Постоянството на визията“ („Persistence of Vision) – оптичната илюзия, която кара няколко последователни изображения да изглеждат като един цялостен подвижен обект в човешкото съзнание. Тази илюзия е есентицята на анимацията, но начините да боравиш с нея са безкрайно много и всеки колега си намира своя методология. Моята такава е с психеделичен характер. Хем образите на екрана са разпознаваеми, близки, хем са като на сън. Психеделичните визуализации отварят пространство за изразяне на обективни и абстрактни впечатления, без свръхконкретика и назидание. Не настоявам да променям чужди светогледи, пък и не е моя работа, но се надявам, че лекият дискомфорт и объркването, което работите ми карат зрителите краткотрайно да изпитат, ще ги накара поне подсъзнателно да поставят под съмнение възприятията си, особено ако имат крепки и утвърдени такива.
Иначе най-важното за мене е, че моята църква е „Дюнери и баничарница „Фантазия“."
Вижте още от работата на Ивелина тук:
https://www.instagram.com/krivi.mp4/?hl=bg
https://vimeo.com/krivi
bottom of page