The Evergreen Twig
скулптура в парк Розариум, Казанлък, България
Тъй като скулптурата е реализирана след спечелване на конкурс, следва откъс от концепцията.
„The Evergreen Twig е минималистична композиция, която се развива във възходяща спирала – символ на постоянно развитие и обновяване – качества, които характеризират историята и социалния живот на Казанлък. Скулптурата би искала не само да отразява миналото и настоящето на града, но и визуализиране на еволюционна тенденция, за формиране на положителна нагласа у гражданите и за положително бъдеще.
Първите елементи на композицията са стъпили здраво на основата, създавайки усещане за стабилност, надеждност и връзка със земята. В същото време от тях, от тази здрава основа, започва постепенно движение нагоре. Деликатно загатнато в началото, то става по-осезаемо в спиралата на развитие и кулминира в последния лист, който е почти вертикално изправен и насочен към небето."
Обекти
творби от едноименната самостоятелна изложба
30.11 - 14.12.2018г
Какво е обект? Възможни са различни интерпретации на това понятие. Тук има простото значение на нещо, което можем да наблюдаваме. Нещо, което възприемаме като външно за наблюдателя (субекта) и което може да бъде видяно от него и другите. В нашата (западна) култура „обективно“ е придобило значението на „общност“, а оттам и на „реално“... защото се предполага, че не се влияе от лични (субективни) чувства или нагласи. Това обаче е само привидно. В процеса на преживяване на обекта, ние влагаме в него нашата душа, нашето предварително съществуващо съдържание. Дори когато виждаме нещо ново в даден предмет, всъщност откриваме нещо непознато в себе си. Безкраен процес, в който субектът се обективира. Проектирайки своя вътрешен свят върху обекти, субектът преживява себе си в света.
Серията Water Iprints е създадена така да се каже на един дъх. Имах около трийсет листа хубава, ръчно изработена хартия от известната чешка фабрика за хартия Velké Losiny и исках да опитам какво може да се направи с тях.
Целта ми беше да експериментирам и да направя сравнително прости, почти геометрични композиции, които да бъдат оживени с цвят и различни текстури, включително с прости печатни форми и шаблони от подръчни материали. Трябваше да работя бързо, защото хартията има свой собствен характер и трябва да се намокри доста, после леко да изсъхне и някъде в тази празнина – докато не е нито много мокра, нито суха – да се запълни с цвят и форма. В този процес няма място за дълбоки размисли. Нужни са бързи решения и импровизации. Това отприщва творческите импулси и интуицията и – заедно с известна случайност (защото се работи с вода) дава като резултат свободни произведения без излишни спекулации. Единствената концепция е разгръщането на вътрешното чувство за композиция и цвят.
