top of page
Сега като я загубих,
Аз мога да убивам
и истината е скрита зад Вратите.
През затворените клепачи,
по миглите се стичат сълзи .
Частици от страст и кръв
завинаги скрити в мрака.
Не се тревожи,
те вече не са ми нужни.
Знам, защото аз го поисках.
Две сърца заедно
неразривно преплетени
и само това изсъхнало
но желано тяло
нахлува в нощта
с нечистите си пръсти.
Разкъсва те на парчета
вътре в тревожния сън.
Скърцат изтръгнати спомени.
Сега всичко е изтрито без следа.
Душата се издигна...
Затвори очи, ти падналия...
Студ отвътре и само писък
отеква сред сенките...
bottom of page